Оертел, Кърт
Оертел, Кърт
Оператор, Режисьор, Продуцент, Функционер
Роден: 10 май 1890 г. в Остерфелд (Тюрингия)
Умира: 01.01.1960 г. в Лимбург
Син на издател на произведения на изкуството и фотограф, той започва да се обучава за фотограф в Мюнхен на тринадесетгодишна възраст, работи в берлински фотостудиа от 1907 до 1910 г., след което основава собствено фотографско студио. По време на Първата световна война е изпратен като въздушен наблюдател, а след това учи история на изкуството в Берлин. В киното се появява през 1925 г. като втори оператор на филма "Die freudlose Gasse" на Г. В. Папст. Следва работа като оператор за Папст (включително в "Geheimnisse einer Seele"), Ервин Пискатор (за чиято театрална постановка "Hoppla, wir leben!" заснема филмови сцени през 1927 г.) и Георг Асагаров ("Revolte im Erziehungshaus").
През 1932 г. заедно с Рудолф Бамбергер заснема късометражен филм за скулптурите на катедралата в Наумбург: "Die steinernen Wunder von Naumburg". През следващата година режисира заедно с Ханс Депе филма на Теодор Щорм "Der Schimmelreiter", последван от "Pole Poppenstäler" (1935 г.), който за първи път режисира сам.
През следващите години любимият му жанр става т.нар. културен филм. Най-важната му творба в това отношение е "Микеланджело" (1938-40 г.), който в съкратена и преработена версия получава "Оскар" през 1951 г. (под заглавие "Титанът").
След края на Втората световна война той пристига във Висбаден по покана на тогавашния кмет Ханс Хайнрих Редлхамер, за да координира реорганизацията на германските филмови институции в съгласие с американските окупационни власти. Под негово ръководство е създадена Доброволната саморегулация на филмовата индустрия (FSK), която заменя държавната цензура и съюзническите контролни комисии и започва работа през октомври 1949 г. под негово председателство в замъка Бибрих. През същата година в замъка Бибрих се премества и Архивът за филмови изследвания, който от 1948 г. се намира във Висбаден с подкрепата на Курт Оертел. През 1949 г. Архивът за филмови изследвания е преименуван на Германски институт за филмови изследвания (DIF) (сега Германски филмов институт), за чието основаване той също помага. Филмовият архив на Германския филмов институт и днес се намира във Висбаден.
След като продуцентите, разпространителите и собствениците на кина преместват седалищата на своите асоциации във Висбаден, на 4 октомври 1950 г. той е избран за председател на тяхната обединяваща организация, Германската асоциация на филмовата индустрия (SPIO), но три дни по-късно подава оставка от всички постове, след като подвеждащи изявления в интервю, които прави за предполагаеми националистически тенденции в германската филмова индустрия, водят до полемика относно личността му.
Подкрепя преместването на Aktiengesellschaft für Filmfabrikation (AFIFA) от Берлин във Висбаден и по този начин допринася значително за възхода на Висбаден като филмов град през 50-те години на ХХ век. Накрая, той подкрепя зараждащото се движение на немските филмови клубове и реализира свои собствени културни филмови проекти със своето "Curt Oertel Filmstudiengesellschaft mbH" със седалище във Висбаден.