Спонсорът на "Дома за слепи и зрящи", Nassauische Blindenfürsorge e. V., има шеметна история. В средата на XIX в. много малко хора са били загрижени за почти нечовешките условия на живот на слепите деца; те са били оставяни без образование и е трябвало да разчитат на просия. Барон Мориц фон Гагерн осъзнава нуждата и през 1861 г. инициира "Сдружение за основаване и поддържане на училище за слепи за херцогство Насау" във Висбаден с цел "обучение на слепи от двата пола, независимо от вероизповеданието, за да станат полезни членове на човешката общност чрез обучение и образование". Той е подкрепен от известни и влиятелни висбаденци. Въпреки преобладаващите трудности, като липсата на пари, пространство и квалифицирана работна ръка, фон Гагерн действа неуморно и успешно. През 1864 г., благодарение на дарение, училището успява да се премести в собствена сграда на Ридерберг, днешната главна сграда. Заради нарастващия брой ученици сградата трябва да бъде разширена през 1888 и 1892 г. Добавени са нови задачи.

През 1886 г. е създаден социален фонд за подпомагане на ученици, които са напуснали училището. През 1909 г. поради нова липса на място е построена голямата бяла сграда над дома за слепи, в която сега се помещава държавната геодезическа служба. Всичко необходимо вече е било на разположение. Идеалните условия обаче траят само кратко. По време на Първата световна война голямата сграда се превръща във военна болница. Отново нямало нито място, нито пари за слепите. След войната сградата вече не може да бъде поддържана поради лошото икономическо положение и е предадена на град Висбаден. Училището за слепи е разформировано, а останалите ученици са преместени във Франкфурт. През 1923 г. сдружението приема новото име "Nassauische Blindenfürsorge e.V." (Насауйско сдружение за грижа за слепите), нов устав и създава стария дом за самотни слепи, за които се грижи оттогава.

Втората световна война води до нов поврат, когато НСДАП завладява почти всичко. След края на войната голямата сграда се пада на провинция Хесен. Старата сграда остава собственост на Nassauische Blindenfürsorge. Оттогава насам домът се развива положително. Няколко пъти е модернизиран, разширяван е с две сгради и многократно е адаптиран към преобладаващите условия, така че винаги е бил в крак с времето. Днес домът се грижи както за зрящи и слепи хора, които съставляват голяма част от обитателите, така и за хора с физически увреждания, хора с деменция и такива, които се нуждаят от грижи на всички нива. Заведението се състои от три сгради, които са свързани с галерия. В момента се очаква да бъдат изпълнени нови задачи: Сградата, която датира от 1864 г., се нуждае от спешен ремонт. Демографското развитие изисква реакция и ново адаптиране. Асоциацията ще посрещне тези предизвикателства с нова сграда в Ербенхайм.