През Средновековието правото върху ценните минерални ресурси (минерали), които поради това са били изключени от поземлената собственост, е принадлежало на германския крал, откъдето идва и името Bergregal. След като то е прехвърлено на курфюрстите със Златната була през 1356 г. и на всички суверени с Вестфалския мир през 1648 г., всеки суверен се нуждае от специализирана администрация, която да упражнява правото на добив в неговите граници. Тази минна администрация е управлявала собствените минни дейности на държавата, предоставяла е на трети лица правото да търсят и добиват минералните ресурси, принадлежащи на Бергрегалия, срещу заплащане на десятък и е контролирала частния добив. След като през 1744 г. Висбаден става столица на княжество Насау-Усинген, тук се намира и администрацията на минното дело и металургията като част от държавното управление. Когато през 1806 г. Висбаден става столица на херцогство Насау, отговорностите на администрацията съответно се увеличават.

Службата за миннодобив в Насау работи на два етапа. Докато разрешителните за добив, известни като "Belehnung" в Насау, се издават от камара на държавното правителство във Висбаден, местният орган по минно дело отговаря за разрешителното за проучване, което го предхожда, и за мутунга, необходим след откриването, за да се докаже, че мината е готова за експлоатация. До 1857 г. това е било минното управление на Диез за района на град Висбаден; от 1858 г. Висбаден има свое собствено минно управление. След като през 1866 г. Насау става част от Кралство Прусия, това е пруското минно управление на район Висбаден. След сливането на минните райони Кобленц и Висбаден, през 1893 г. Кобленц става седалище на по-ниското минно управление, отговарящо за Висбаден. През 1867 г. правото за издаване на разрешителни за миннодобивни работи е прехвърлено от държавното управление във Висбаден на пруската минна служба в Бон.

След края на Втората световна война и образуването на новата демократична провинция Хесен със столица Висбаден през 1945 г. Министерството на икономиката на Хесен във Висбаден става върховен орган по минно дело в провинцията, оглавяван от капитан по минно дело като ръководител на минния отдел. През 1949 г. във Висбаден е създадено Хесенското минно управление, чийто ръководител е минният капитан, за да се освободи министерството от техническите административни задачи, като например издаването на минни наредби, разрешителни за добив и надзор на минното управление. Минните райони са реорганизирани още през 1946 г. във връзка с територията на новата провинция Хесен. От четирите минни служби, съществували в Хесен до 1964 г., и само три от 1965 г. нататък, минната служба във Вайлбург отговаря за град Висбаден до 1997 г. През 1985 г. функциите на висшия орган по минно дело в Хесен са прехвърлени от Министерството на икономиката към Министерството на околната среда.

От 1 октомври 1997 г. минният орган в Хесен отново е разделен на две нива. Министерството на околната среда на Хесен във Висбаден продължава да бъде върховен орган по минно дело със специализиран отдел, отговарящ за минното дело, докато задачите, които преди са били отговорност на главния орган по минно дело и на подчинените му органи по минно дело, по-специално за прилагането на Федералния закон за минното дело, сега се изпълняват от отделите за минно дело в държавната служба по околна среда на всеки регионален съвет. Отделът за миннодобивен надзор, отговарящ за административния район Дармщат, а следователно и за град Висбаден, е базиран в Държавната служба по околна среда Висбаден на регионалния съвет Дармщат във Висбаден.