През 1809 г. придворният книготърговец Ернст Лудвиг Теодор Шеленберг получава от херцог Фридрих Август фон Насау привилегията да управлява втората печатница във Висбаден, тъй като досегашният печатар Хайнрих Фрей вече не е в състояние да се справя сам с нарастващия брой и обем поръчки за публичния сектор.

Шеленберг купува от братовчед си Карл Фридрих Юстус Емил фон Ибел величествена градска къща в Ланггасе, която се намира на мястото, където днес се помещава Pressehaus. С "Herzoglich Nassauischer allgemeines Landeskalender", който е трябвало да се печата ежегодно в тираж от около 50 000 екземпляра, Шеленберг получава наистина голяма поръчка от правителството още през първата година. От 1816 г. до 1818 г. Шеленберг издава първия политически вестник на Насау - "Rheinische Blätter". Шеленберг отпечатва самостоятелно книги в различни области на знанието, за да използва по-равномерно капацитета на фирмата. Освен това от четирите печатници излизат печатни материали с предимно добро до най-високо качество за държавната администрация, търговията и търговията, както и за частни лица и за театъра. През 1819 г. Шеленберг получава престижната титла "Придворен печатар на книги".

Синът му Карл Аугуст Емил Шеленберг продължава дейността в същия стил. През 1844 г. той поема Wiesbadener Wochenblatt, от който през 1852 г. развива Wiesbadener Tagblatt. От този момент нататък вестникът определял случващото се в печатницата, но се поддържали и другите клонове. В следващото поколение Фердинанд Карл Вилхелм Лудвиг Шеленберг въвежда компанията в индустриалната епоха и превръща Tagblatt от чисто рекламен вестник в най-четения всекидневник във Висбаден. Към 1900 г. фирмата е голяма печатница с над сто служители.

С новата сграда, построена между 1905 и 1909 г., Лудвиг (Луи) Шеленберг създава офис сграда, която отговаря на всички изисквания на времето и е известна като "вестникарския дворец" заради луксозното си обзавеждане и оборудване. До този момент печатницата на Шеленберг във Висбаден винаги е изпреварвала своите конкуренти по отношение на въвеждането на технически иновации. След смъртта на Луи Шеленберг неговата съпруга Мари, родена Вердан, ръководи компанията безпроблемно през бурните двадесет години.

През 1932 г. Густав Аугуст Лудвиг Давид Шеленберг се отказва от научната си кариера на професор по ботаника, за да продължи да ръководи компанията. През втората година от управлението си той получава нареждане от Министерството на пропагандата на Йозеф Гьобелс да изпълни тъжната задача да уволни Херман Лекиш, дългогодишен главен редактор на "Wiesbadener Tagblatt" от еврейски произход. Дружеството е "приведено в ред", но успява да продължи да работи до края на войната. От името на фирмата е премахната само титлата "Hof".

През 1945 г. американските окупационни сили завземат неповредената печатница за свои цели. На Густав Шеленберг е забранено да упражнява професията си и да работи в компанията заради работата му като издател на вестници по време на нацистката епоха. От октомври 1945 г. издателите Георг Алфред Майер и Фриц Ото Улм, лицензирани от американската администрация, използват печатницата на Шеленберг, в която от известно време не са правени значителни инвестиции, за издаването на основания от тях вестник Wiesbadener Kurier. През 1945 г. договорът за наем е ограничен до 10 години. По-късно собствениците на Kurier успяват да закупят сградата и обзавеждането. През 1965 г. имотът и движимото имущество са прехвърлени заедно с Kurier на "Mainzer Verlagsanstalt" (от 1992 г. "Verlagsgruppe Rhein-Main").

След като през 1975 г. миризмата на печатарско мастило вече е изчезнала от Langgasse, през 1980 г. печатарите също напускат Pressehaus. Помещенията, заемани преди от техническия отдел, сега се използват от редакционните и административните офиси на Wiesbadener Kurier и Wiesbadener Tagblatt.

От 1975 г. до 2010 г. "Куриер" се печата в печатарския център в Майнц-Момбах; от 2010 г. вестникът се печата в Рюселхайм в Druckzentrum Rhein Main GmbH & Co KG.