Според плановете на архитекта Максимилиан фон Велш от 1707 г. дворецът е разширяван систематично, за да се превърне в лятна резиденция на княжеския дом.

След преминаването към линията Насау-Усинген към двореца са добавени две странични крила и през 1744 г. принц Карл го избира за своя основна резиденция. С едновременното преместване на държавните власти във Висбаден, той става столица.

След ранната смърт на съпругата си принц Карл сключва така наречения "брак по лява ръка" с Мария Магдалена Грос от Висбаден; децата от този съюз получават името барони на Бибург.