През 1875 г. на Албрехтщрасе е открит затвор на окръжния съд за 100 мъже и жени. През същата година в двора е построена трудова барака за мъжете затворници. Съседната съдебна сграда е завършена през 1897 г. като нов районен и окръжен съд. В сутерена на сградата имало и седем затворнически килии.

След като идват на власт през 1933 г., националсоциалистите веднага започват така наречената Gleichschaltung (синхронизация). На 31 март 1933 г. местното самоуправление е ликвидирано с "Временния закон за глейхшалтунга на провинциите с Райха". Националсоциалистите премахват несъгласните служители от държавната служба.

Съдебното преследване на противниците на режима е отговорност на наказателните отделения на висшите регионални съдилища и специално създадените специални съдилища. Създаденият през 1934 г. "Народен съд" е най-висшият политически наказателен съд, който отговаря за преследването на "държавна измяна" и "държавна измяна", както и за "подривна дейност срещу военната власт". Присъдите бяха окончателни. От 1936 г. съществува и Военният съд на Райха; този най-висш военен съд на нацистката държава преследва не само наказателни дела с военно значение, но и такива с политическо значение за държавата. Всички тези съдилища са издали хиляди смъртни присъди. Освен това безброй хора са осъдени на често дълги срокове лишаване от свобода, след което често са изпращани в някой от многобройните концентрационни лагери.

По време на нацистката епоха многобройни политически, религиозни и расово преследвани хора са били затворени в съдебните затвори. Така например след ноемврийските погроми на 10 ноември 1938 г. тук са затворени мъже от еврейски произход. Скоро след това, в присъствието на многобройни зрители, те са натоварени на камиони, за да бъдат депортирани в концентрационните лагери в Бухенвалд и Дахау.

По времето на националсоциализма само за политически престъпления тук са задържани най-малко 90 мъже и жени, включително Георг Бух, по-късно кмет на Висбаден и председател на парламента на провинция Хесен, между 1941 и 1942 г. Той е интерниран тук за три четвърти от годината. Неговата социалдемократическа съпротивителна група, съществувала от 1933 г., е разкрита в началото на 1941 г. Излежава присъдата от две години и половина затвор, наложена му от наказателния сенат на Висшия областен съд в Касел на 13 март 1942 г., в затворите Франкфурт-Прьонгесхайм и Ханау. След това е преместен в концентрационните лагери Хинцерт и Заксенхаузен. Освободен е едва през пролетта на 1945 г.

В съдебния затвор временно са били задържани и някои от визбаденските противници на режима, арестувани в хода на кампанията "Gewitter" в целия Райх след неуспешния опит за сваляне на режима на 20 юли 1944 г. Сред тях е и бившият секретар на работниците и градски съветник от Партията на центъра Фердинанд Грюн, който през 1946 г. е преизбран в градския парламент от ХДС, както и в конституционното консултативно събрание на Голяма Хесен и в парламента на провинция Хесен.

През 1971 г. бившият следствен арест е окончателно закрит. Той е разрушен през 1996 г.