Висбаденското споразумение от 1921 г. е френско-германско споразумение в рамките на преговорите за репарации за Германия и е договорено между двамата министри на възстановяването Валтер Ратенау и Луи Лушор във Висбаден през лятото на 1921 г. и подписано на 6 и 8 октомври 1921 г.

През пролетта на 1921 г. Съюзниците оценяват репарационните плащания за Германския райх на 132 млрд. златни марки. Въпреки протестите от германска страна компенсационната сума е приета при новото правителство на канцлера Йозеф Вирт като част от т.нар. политика на изпълнение. Ратенау става министър на възстановяването и планира да изплати част от репарациите в натура. Той лобира пред Комитета по репарациите в Париж, за да накара съюзниците да отстъпят.

Френското правителство желае бързо да постигне споразумение и се съгласява да преговаря. Лушор се среща за първи път с Ратенау на 12 и 13 юни 1921 г. във Висбаден. Следват още срещи, на които основно място заема въпросът за репарациите. На 6 и 8 октомври двамата подписват Висбаденското споразумение, което предвижда доставки в натура на стойност около седем милиарда златни марки за период от четири години. Въпреки че този резултат представляваше отстъпка за Франция по отношение на сумата, той означаваше, че Германският райх може да спре плащанията в чуждестранна валута към Франция за тези четири години.

Въпреки това Висбаденското споразумение е отхвърлено, особено в консервативните среди и от индустрията. От една страна, "политиката на изпълнение" беше остро критикувана като такава, а от друга, икономиката и промишлеността бяха смятани за изправени пред прекомерни тежести. В резултат на това на 17 ноември 1921 г. ратификацията на Висбаденското споразумение в германския Райхстаг се проваля. Едва на 29 юни 1922 г. то става закон с допълнително споразумение и е прието от Франция на 6 юли 1922 г.