Вермингхоф, Алберт

Историк

роден: 03.08.1869 г. във Висбаден

умира: 02.02.1923 г. в Halle an der Saale

Вермингхоф, син на хотелиер от Висбаден, изучава класическа филология и история във Фрайбург и Лайпциг, където получава докторска степен през 1893 г. През 1894 г. полага изпит за старши учител и получава право да преподава латински, гръцки и история.

След стаж в Генералния архив в Карлсруе през 1896 г. постъпва на работа в отдела Leges на Monumenta Germaniae Historica (MGH) в Берлин. Става известен като дипломат (изследовател на документи) и църковен историк чрез публикуването на Concilia. През февруари 1902 г. се хабилитира в университета в Грайфсвалд с дисертация върху конституционната история на църквата през Средновековието. Става частен преподавател там и през 1905 г. получава титлата професор. През зимния семестър на 1907/08 г. е назначен на катедра по средновековна и нова история в Кьонигсберг.

През 1913 г. се премества в Хале, където се фокусира върху късното Средновековие. През 1921 г. протестантският богословски факултет на университета "Албертус" в Кьонигсберг му присъжда почетна докторска степен. През 1922 г. получава покана за работа в Лайпциг. Той обаче умира, преди да успее да заеме този пост.