На 14 март 1903 г. градският съвет решава да нарече улица в югоизточния район на името на Виктория Луиза Пруска (1892-1980), дъщеря на кайзер Вилхелм II.

Виктория Луиза Пруска е родена в Потсдам на 13 септември 1892 г. като най-малкото дете и единствена дъщеря на император Вилхелм II и съпругата му Августа Виктория. Родителите ѝ поверяват възпитанието ѝ на учители и гувернантки. През 1913 г. Виктория Луиза се омъжва за Ернст Август Хановерски, който през същата година е назначен за управляващ херцог на Брауншвайг. Така Виктория Луиза става херцогиня на Брунсуик-Люнебург, херцогиня на Хановер и принцеса на Великобритания и Ирландия.

За живота на херцогинята се знае малко. По-специално, не са запазени почти никакви изявления по политически въпроси. Едно от малкото изказвания, които позволяват да се направят изводи за отношението на Виктория Луиза, е категоричното ѝ отхвърляне на Версайския мирен договор от 1919 г. след Първата световна война. Едва ли е изненадващо, че Виктория Луиза, като дъщеря на императора, която сега живее в изгнание, и в резултат на собствената си загуба на титлата, отхвърля следвоенния ред.

В публикацията "Im Strom der Zeit", издадена под нейно име, Версайският мирен договор е посочен като основна причина за радикализацията в Германия. Като доказателство се привеждат критични цитати от известни (демократични) политици като по-късния германски президент Теодор Хойс или британския министър-председател Уинстън Чърчил. В разказа Версайският договор се тълкува като причина за икономическите затруднения на Германия, които от своя страна са били благоприятна почва за националсоциализма на Хитлер.

От 1933 г. нататък Хоенцолерните сътрудничат на нацисткия режим. Въпреки че бившият кайзер Вилхелм II отхвърля погромите срещу еврейското население като "радауски антисемитизъм", бившият император не заема публична позиция срещу погромите. По същество отхвърлянето на бившия император е насочено срещу начина, по който нацисткият режим е действал срещу евреите, но не и срещу преследването като цяло.

Въпреки че автобиографичните текстове създават впечатлението, че поведението на Виктория Луиза спрямо представителите на нацисткия режим е било по-скоро дистанцирано, различни свидетелства на съвременни свидетели създават друго впечатление.

Виктория Луиза и съпругът ѝ продължават активно да агитират за сближаване между Англия и Германия. По този начин те подкрепят външнополитическите цели на нацисткия режим. Двойката подкрепя националсоциалистите и финансово.

По време на партийните конференции и Олимпийските игри през 1936 г. Виктория Луиза се грижи за британските ВИП гости. Принцесата предоставя семейното имение в Австрия за срещи на нацисткото ръководство. В имението в Брауншвайг е издигнато знамето със свастиката. Дъщеря ѝ Фридерике е придружавана от нацистката преса, докато изпълнява служебните си задължения.

И накрая, херцог Ернст Август Хановерски се възползва от "арианизацията" и експлоатацията на принудителен труд по време на нацистката епоха. Поради липсата на източници обаче остава неясно дали и до каква степен Виктория Луиза активно е подкрепяла съпруга си в това начинание.

След края на Втората световна война Виктория Луиза живее в замъка Мариенбург близо до Хановер. След смъртта на съпруга си през 1953 г. тя се премества във вила в Брауншвайг. В резултат на това тя разполагала с по-малко финансови средства. За да изкарва прехраната си, Виктория Луиза започва да публикува автобиографични текстове. Тя подготвя общо седем публикации, които излизат между 1965 и 1974 г. Книгите достигат до милионна аудитория. Публикациите, написани от гост-писателя Леонхард Шлютер, до голяма степен фалшифицират историята и или пропускат, или премълчават ролята на фамилията Хановер, а по този начин и на самата херцогиня по време на националсоциализма. Виктория Луиза умира в Хановер на 11 декември 1980 г.

Историческата експертна комисия, назначена от Градския съвет през 2020 г., за да преразгледа зоните за движение, сградите и съоръженията, наречени на личности в столицата на провинция Висбаден, препоръчва преименуването на улица Виктория-Луиза заради нематериалната подкрепа на Виктория Луиза Пруска за нацисткия режим чрез външнополитическата ѝ дейност, особено във Великобритания, и предоставянето на имението ѝ в Австрия за провеждане на националсоциалистически срещи. В резултат на това тя активно подкрепя нацисткото движение.

Чрез представителната си функция на германско-британските срещи и на Олимпийските игри през 1936 г. Виктория Луиза Пруска публично изразява националсоциалистическата идеология.

След края на нацисткото управление Виктория Луиза Пруска релативизира и омаловажава престъпленията на нацисткия режим в автобиографичните си трудове и релативизира собствената си роля с евфемистични и оправдателни намерения.