Шинделмайзер, Луи Александър Балтазар

Диригент, композитор

роден: 08.12.1811 г. в Кьонигсберг

умира: 30.03.1864 г. в Дармщат

През 1831 г. в Лайпциг Шинделмайзер се запознава с Рихард Вагнер, с когото скоро се сприятелява. От 1832 г. той е капелмайстор в Залцбург, Грац и Инсбрук. През 1837 г. идва в Кьонигщадтическия театър в Берлин. През 1838 г. отива в Deutsches Theater в Будапеща, през 1847 г. - в Hamburg Stadttheater, а през 1848 г. - във Франкфурт на Майн.

През 1851-53 г. работи като театрален диригент във Висбаден. Тук става верен поддръжник на приятеля си от детинство Вагнер, с когото започва интензивна кореспонденция. С представлението на "Танхойзер" на 13 ноември 1852 г., за което самият Вагнер осигурява постановка и музикално ръководство, Висбаден преживява първото си национално значимо театрално събитие. До юни 1853 г. операта е повторена дванадесет пъти с голям успех и Шинделмайзер успява да добави "Лоенгрин" към програмата през следващата година. Така Висбаден става вторият град след Ваймар (1850 г.), който се осмелява да постави това произведение. Установява се рецепцията на Вагнер в театъра на Висбаден, която продължава без прекъсване и след това. На 1 септември 1853 г. Шинделмайзер се премества в Дармщат като капелмайстор на Великия херцогски хесенски двор и на 23 октомври изпълнява там и "Танхойзер".

Той се изявява като композитор с песни и по-малки характерни пиеси за пиано. В оперите си "Der Rächer" (1846 г.) и "Melusine" (1861 г.), които изпълнява в Будапеща и Дармщат, той остава верен на по-старата романтична оперна традиция. Забележителна е неговата Sinfonia Concertante оп. 2 за четири кларинета и оркестър, композирана през 1833 г.