Möhring, Ferdinand

Композитор, органист, диригент

роден: 18.01.1815 г. в Alt Ruppin

умира: 01.05.1887 г. във Висбаден

Мьоринг прекарва детството си в Нойрупин, където посещава гимназия заедно с Теодор Фонтане. По изричното желание на баща си през 1830 г. започва да се обучава за майстор-строител в търговското училище в Берлин, но музикалните му интереси са по-силни. Той прекъсва обучението си и постъпва в Института за църковна музика, а по-късно и в Академията на изкуствата.

През 1838 г. композира своята Симфония в си бемол мажор, чиято премиера е осъществена от Феликс Менделсон Бартолди (1809-1847) в Лайпцигския Гевандхаус. През 1840 г. Мьоринг е назначен за директор на мъжкото хорово дружество в Саарбрюкен и за органист в Лудвигскирхе. Сега той се фокусира основно върху вокалната композиция. През 1844 г. е назначен за кралски музикален директор. През 1845 г. е назначен за органист в енорийската църква "Света Мария" в Нойрупин и за учител по музика в гимназията. Освен на църковните си музикални произведения, квартети за смесен хор, дуети и песни за един глас, той дължи репутацията си на композитор преди всичко на своите многобройни мъжки хорове. "Elslein von Kaub" се превръща в популярна песен.

През 1876 г. той се премества във Висбаден и заедно със съпругата си Хедвиг и сестра ѝ се настанява в апартамент на адрес Шютценхоф 14. Сприятелява се с художници и учени като Фридрих фон Боденщедт, Йоахим Раф и Франц Абт и е активен участник в обществения живот на града.

Остава много търсен гост-диригент в цяла Германия и има немалка роля за възхода на мъжкия глас. Най-изтъкнатите немски хорови дружества му присъждат почетни дипломи, както и хоровите дружества на Ню Йорк, Вашингтон и Сейнт Луис. Мьоринг почива в Северното гробище. Комитетът на германските хорови дружества, който през 1885 г. дарява надгробния камък на Франц Абт, поръчва през 1894 г. да се издигне паметна плоча и на Мьоринг, дело на скулптора Херман Шийс.