Ланг, Елке

Актриса, сценограф, театрален режисьор

Родена: 29 октомври 1952 г. във Висбаден

умира: 12.01.1998 г. в Хамбург

Още в края на гимназиалните си години Ланг е статист на сцената на Хесенския държавен театър във Висбаден. От 1972 г. до 1974 г. тя обучава изразителния си актьорски талант в училището "Ото Фалкенберг" в Мюнхен. Първите си ангажименти получава в Аугсбург, Ландсхут, Базел и Хамбург, където се премества през 1978 г. През следващите няколко години участва и във високо оценени постановки. През 1981 г. реализира "Лаура" по Колет Пейно в Theater in der Druckerei Dankerrt в ханзейския град - постановка, която финансира сама и която ѝ помага да направи пробив като режисьор. Следващите етапи от кариерата ѝ включват Württembergische Staatstheater Stuttgart, Schauspiel Frankfurt, местния Theater am Turm (TAT) и Schauspielhaus Wien. През есента на 1983 г. тя поема преподавателска позиция в Hochschule für darstellende Kunst в метрополията на Майн, като по това време вече принадлежи към първата категория сценични артисти от своето поколение, след което следва ангажимент в други театрални училища.

С повече от 150 представления от 1986 г. насам, включително във Виена, Франкфурт на Майн, Нюрнберг, Хамбург и Цюрих, "Küssebisserisse - Eine Komödie über Männer" на нейния близък приятел, дългогодишен партньор и колега Улрих Валер се превръща в най-успешната ѝ постановка. През 1988 г. TAT я ангажира като постоянен директор. След ангажименти в няколко други театъра, през 1993 г. тя се присъединява към ансамбъла на Deutsches Schauspielhaus в Хамбург и е очарователна режисьорка и актриса в редица постановки. Във Виена, Вупертал и в Хамбургската Камершпиле обсебената от театъра жена печели публиката и през последните години от живота си. Предпочита авангардни пиеси или такива, които се смятат за критични към времето или особено трудни, като тези на Жан Жене, Самюел Бекет, Волфганг Бауер, Герлинд Райншаген, Томас Браш, Пиер Паоло Пазолини, Маргьорит Дюрас, Артър Милър, Хайнер Мюлер и Бото Щраус. Но Гьоте, Шилер, Шекспир, Чехов, Молиер, Ибсен, Хорват, дори опери на Пучини и Моцарт също са част от нейния изключителен репертоар, както и произведения и постановки на Улрих Валер.

След брака си с Улрих Валер през есента на 1996 г. тя триумфално гостува във Виена с "Фройлайн Стефан" от Юрг Ладерах. През следващата година тя спечелва публиката във Висбаден с любимата си пиеса "Войцек" от Георг Бюхнер. Самата тя описва това представление като "най-добрата, най-ясната, най-радикалната и най-съществената си постановка", но "за съжаление в грешния театър". Тя не успява да завърши последната си творба, "Смъртта на Дантон" от Бюхнер, в Deutsches Schauspielhaus в Хамбург. Тя умира на връщане от вечерна репетиция на пиесата. Хамбургската ѝ постановка на "Горки", с която се открива Международният майски фестивал във Висбаден през 1998 г., отново предизвиква бурните аплодисменти на местната публика. Ланг е погребана в гробището на Сан Гусме край Сиена.