Кун, Ерих
Кун, Ерих
Живописец, скулптор
роден: 31.07.1890 г. в Берлин
умира: 12.02.1967 г. в Хохст ам Майн
През 1908-11 г. Кун учи при художника Карл Кьопинг в Кралската академия на изкуствата в Берлин; през 1912 г. е ученик на Ловис Коринт. През 1915-18 г. е полеви артилерист на Западния фронт.
След тежко нараняване от бойни газове се възстановява на Фелдберг в Шварцвалд през 1919-26 г. и благодарение на ползотворни контакти със занаятчии в Бернау, Фуртванген и Вилинген в Шварцвалд се насочва към дърворезбата като самоук художник. През 1924 г. пътува временно до Рим и Флоренция. Дървото остава предпочитан материал за скулптурите му, но той работи и с други материали като камък и неръждаема стомана. През 1926-43 г. работи като скулптор на свободна практика в Дюселдорф и като преподавател в художествената академия; членува и в "Rheinische Sezession". През 1932/33 г. пътува до Сундските острови Тимор, Бали, Ява и Суматра.
От 1943 г. до 1949 г. живее и работи като художник на свободна практика в Хинтерзартен в Шварцвалд, след което се премества във Висбаден, където до пенсионирането си през 1956 г. е ръководител на катедрата по скулптура и керамика в Werkkunstschule Wiesbaden. Във Висбаден Кун създава множество фонтани, релефи и скулптури за обществени пространства. Той е член на "Neue Darmstädter Sezession". През 1950 г. написва есето "Мисли за работата върху дървени скулптури".
Кун умира при автомобилна катастрофа близо до Хьохст на Майн.
Литература
Davidson, Mortimer G.: Kunst in Deutschland 1933-1945. Eine wissenschaftliche Enzyklopädie der Kunst im Dritten Reich, vol. 1 Skulpturen, Tübingen 1988 [стр. 466].
Gertz, Ulrich: Erich Kuhn, 1965 г.
Vollmer, Hans: Kuhn, Erich. In: Allgemeines Lexikon der Bildenden Künstler des XX. Jahrhunderts, Leipzig 1992 (Repr.) vol. 3 [p. 135].