Кьолер, Ерих

Политик, член на Държавния парламент, член на Бундестага, първи председател на Бундестага

Роден: 27/06/1892 в Ерфурт

Умира на: 23.10.1958 г. във Висбаден

Кьолер учи икономика и политически науки в Марбург, Берлин, Лайпциг и Кил, участва в Първата световна война като войник и получава докторска степен през 1919 г. с дисертация, озаглавена "Отношенията на тюрингската промишленост със световния пазар". През същата година си намира работа като управляващ директор на сдружението на работодателите в Кил и заема тази длъжност до 1933 г.

По време на Ваймарската република се присъединява към Германската народна партия (DVP) и е член на изпълнителния съвет на провинция Шлезвиг-Холщайн и на централния изпълнителен съвет на партията в Берлин. След като националсоциалистите завземат властта, той трябва да се откаже от работата и постовете си заради брака си с еврейка. След дълъг период на безработица той работи като застрахователен агент. Въпреки това той продължава да бъде преследван от Гестапо.

През 1945 г. Кьолер става управляващ директор на Промишлено-търговската камара във Висбаден и съосновател на ХДС на Хесен, чиято парламентарна група оглавява в парламента на провинция Хесен от 1946 г. Става член на Учредителното събрание и през 1947 г. поема председателството на Икономическия съвет на Бизоне.

През 1949 г. е избран за депутат в първия германски Бундестаг като пряк кандидат от избирателния район Висбаден. Конрад Аденауер (ХДС), когото по-късно Кьолер ще закълне като първия федерален канцлер, го номинира за председател на Бундестага. Той е избран на този пост с голямо мнозинство (346 от 402 гласа). Времето, през което Кьолер заема поста, обаче не преминава под знака на добрата звезда. Нестабилното му здравословно състояние засенчва работата му от самото начало. Освен това той трудно печели благоразположението на ключовите фигури от първия законодателен период - Конрад Аденауер (ХДС), Курт Шумахер (СДП) и Теодор Хойс (СвДП) - и дори е изправен пред вот на недоверие. На 18 октомври 1950 г. Кьолер подава оставка.

Избран за депутат в Бундестага още веднъж през 1953 г., той решава да не се кандидатира отново през 1957 г. по здравословни причини. През същата година е награден от федералния президент Теодор Хойс с Големия федерален кръст за заслуги със звезда и раменна лента.

Послпарламента на провинция Хесен от 1946 г. Става член на Учредителното събрание и през 1947 г. поема председателството на Икономическия съвет на Бизоне.

През 1949 г. е избран за депутат в първия германски Бундестаг като пряк кандидат от избирателния район Висбаден. Конрад Аденауер (ХДС), когото по-късно Кьолер ще закълне като първия федерален канцлер, го номинира за председател на Бундестага. Той е избран на този пост с голямо мнозинство (346 от 402 гласа). Времето, през което Кьолер заема поста, обаче не преминава под знака на добрата звезда. Нестабилното му здравословно състояние засенчва работата му от самото начало. Освен това той трудно печели благоразположението на ключовите фигури от първия законодателен период - Конрад Аденауер (ХДС), Курт Шумахер (СДП) и Теодор Хойс (СвДП) - и дори е изправен пред вот на недоверие. На 18 октомври 1950 г. Кьолер подава оставка.

Избран за депутат в Бундестага още веднъж през 1953 г., той решава да не се кандидатира отново през 1957 г. по здравословни причини. През същата година е награден от федералния президент Теодор Хойс с Големия федерален кръст за заслуги със звезда и раменна лента.

Последните години от живота му са помрачени от тежко заболяване, което не му позволява да продължи политическата си дейност.