Кирхнер, Елизе

Социален работник

родена: 15.11.1838 г. в Biebrich

умира: 08.11.1922 г. в Biebrich

След обучението си във Франкфурт Кирхнер работи като гувернантка в Белгия и Франция през следващите години.

През 1865 г. тя поема управлението на "център за обучение и възпитание на момичета" в Бибрих с прилежащ към него пансион. Тя е член на управителния съвет на центъра за грижи за бебета, който се грижи основно за децата на майки - много от които самотни - работещи във фабриките в Бибрих и Аменебург. През 1883 г. Кирхнер поема председателството на клона в Бибрих на Ватерландския женски съюз (Vaterländischer Frauenverein). С негова помощ тя създава заведения за грижи за жени, майки и сираци, които стават пример за много други женски организации. Това се отнася и за основаната от нея Асоциация на учителите в Насау, на която дълги години е председател.

В Бибрих Кирхнер насърчава назначаването на социални работници за младежи и на детска сестра. Тя се бори за подобряване на грижите за майките и за създаването на млечна кухня, в която може да се получи преференциално мляко за бебета; към нея има и консултативен център, в който майките могат да бъдат лекувани и консултирани безплатно от лекари.

Кирхнер отрано осъзнава колко важни са образованието и обучението за женската част от населението. За тази цел служи Домакинското училище в Бибрих, което тя основава заедно с Луиза Дайкерхоф в Аменебург през 1889 г.

До 1918 г. Кирхнер членува в Прогресивната народна партия, но я напуска, когато тя обявява подкрепата си за демокрацията след войната, и преминава към Германската народна партия. През 1918 г. тя решава да се откаже от всички длъжности поради възрастта си - наред с другото е била член на Комисията за бедните хора, на местния комитет за военно подпомагане и на комитета за грижи за преживелите зависими лица. Кирхнер също така превежда исторически и образователни произведения от английски, френски и италиански език.

Тя умира като почетен гражданин на родния си град, който през 1908 г. кръщава улица в нейна чест.