Hatzfeldt-Wildenburg, Sophie Josepha Ernestine графиня на
Hatzfeldt-Wildenburg, Sophie Josepha Ernestine графиня на
Социалистическа
Родена: 10.08.1805 г. в Трахенберг (Силезия)
умира: 25.01.1881 г. във Висбаден
Като трета дъщеря на Франц Лудвиг принц фон Хатцфелд цу Трахенберг и съпругата му Фридерике, Хатцфелд-Вилденбург се омъжва за братовчед си Едмунд граф фон Хатцфелд-Вилденбург на 16-годишна възраст от съображения за семейна чест. Тъй като бракът е нещастен, Хатцфелд-Вилденбург напуска съпруга си през 1846 г. и се отделя от семейството си. Тя се обръща към сина на банкера Феликс Александър Оппенхайм за правен съвет и подкрепа при отстояването на правата си. Чрез него през 1846 г. Хатцфелт-Вилденбург се запознава с 21-годишния студент от еврейско семейство Фердинанд Ласал.
Ласал, който е с два дни по-млад от най-големия ѝ син, става неин довереник. За да я предпази от кредитори, той се премества в къщата ѝ в Дюселдорф. Ласал прекъсва следването си, за да се бори с нея в над 30 съдилища по време на най-зрелищните бракоразводни дела на XIX век. Победата им отнема почти десетилетие, като през това време те установяват близки отношения. Хатцфелт-Вилденбург вече се идентифицира и с политическите възгледи на Ласал, отваря дома си за негови съмишленици и самата тя е част от демократично-революционното движение от 1848/49 г. На 11 август 1854 г. е затворено последното дело: Тя живее с Ласал още две години, преди Хатцфелд-Вилденбург да се премести в Берлин, но остава тясно свързана с него.
След смъртта му в резултат на дуел през 1864 г. Хатцфелд-Вилденбург смята за своя задача да продължи и съхрани работата на Ласал в неговия дух. През 1867 г. тя основава "Lassallescher Allgemeiner Deutscher Arbeiterverein" (Общото германско работническо сдружение на Ласал), което се отделя от ADAV. Само две години по-късно то отново се обединява с ADAV. Хатцфелт-Вилденбург вече е смятана за аутсайдер, оттегля се от политиката и се сдобрява със семейството си.
В края на живота си тя живее със сина си, граф Паул фон Хатцфелд-Вилденбург, в замъка Зомерберг край Фрауенщайн и във Висбаден. Гробът ѝ се намира в гробището във Фрауенщайн.
Литература
Kling-Mathey, Christiane: Countess Hatzfeldt, Bonn 1989.
Водарц-Ейхнер, Ева: "Искам да работя в това време...". Важни жени от осем века. 52 кратки биографии. Второ издание, Бон 2008 г. [стр. 191-199].