Hatzfeldt-Wildenburg, Melchior Gustav Paul граф на

Дипломат

роден: 08.10.1831 г. в Дюселдорф

умира: 22.11.1901 г. в Лондон

Хатцфелт-Вилденбург, син на графиня София фон Хатцфелт-Вилденбург, учи право в Берлин. Постъпва на дипломатическа служба през 1859 г. и заминава на обучение в Париж като аташе през 1862 г. През 1865 г. се премества в легацията в Хага като секретар на легацията. През 1868 г. Ото фон Бисмарк го назначава в Министерството на външните работи в Берлин, където година по-късно става лектор-съветник в политическия отдел. От 1870 г. е назначен в щаба на краля.

По време на Френско-пруската война от 1870/71 г. Хатцфелд-Вилденбург се превръща във важен дипломатически помощник на Бисмарк, който го цени особено заради познанията му по френски език и редакторските му умения. На 10 май 1871 г. Хатцфелт-Вилденбург е съподписал мирния договор от Франкфурт на Майн.

През 1872 г. той придобива имението Зомерберг край Фрауенщайн, където построява днешния замък.

От 1874 г. е пратеник в Мадрид, а от 1878-80 г. - посланик в Константинопол. През 1881 г. Хатцфелд-Вилденбург се завръща в Берлин, където в периода 1882-85 г. става държавен секретар в Министерството на външните работи, а след това пруски държавен министър. През 1884/85 г. той участва в Конференцията за Конго, проведена в Берлин, като пълномощен представител на Германия. През 1885 г. Бисмарк го изпраща в Лондон като посланик, където установява добри лични отношения с британския министър-председател Робърт Артър Талбот Гаскойн-Кесил, 3-ти маркиз на Солсбъри.

Впоследствие Хатцфелд-Вилденбург изиграва важна роля в сключването на Средиземноморското споразумение между Англия, Италия и Австро-Унгария през 1887 г. Три години по-късно той договаря с Англия договора Хелиголанд-Занзибар.

През 1901 г. подава оставка поради здравословното си състояние. Хатцфелд-Вилденбург е погребан в гробището във Фрауенщайн, както по-късно и съпругата му Елен Мултон.