Глейзър, Ернст

Писател

роден: 29.07.1902 г. в Бутцбах

умира: 08.02.1963 г. в Майнц

Глейзър учи право, германистика и философия във Фрайбург им Брайзгау и Мюнхен. Той се радва на международен успех с автобиографичния си роман "Jahrgang 1902" (1928). В него той описва своето поколение, дезориентирано от сътресенията на Германската империя, Първата световна война и Ваймарската република. Глейзер работи като журналист във "Франкфуртер Цайтунг", като драматург в "Deutsches Theater" във Франкфурт (сезон 1926/27 г.) и като ръководител на литературния отдел в Südwestdeutscher Rundfunk (1928-30 г.). Участва в дейността на "Bund proletarisch-revolutionärer Schriftsteller".

През 1933 г. книгите му стават жертва на националсоциалистическото изгаряне на книги. Глейзер заминава в изгнание, първо в Чехословакия, а след това в Швейцария. През 1935 г. в Цюрих е публикуван романът му "Последният цивилен", в който критично описва възхода на националсоциализма в малък град. Тъгата по дома и политическите съмнения го карат да се върне в Германия през април 1939 г., където през май 1939 г. получава разрешение да публикува. Германските автори в изгнание възприемат поведението му като "подстрекателство" и предателство. През 1940 г. Глейзър е призован във Вермахта; работи като редактор на фронтови вестници на Луфтвафе.

След 1945 г. живее в Хайделберг. Във Висбаден се свързва с издателя на "Лимес" Макс Нидермайер, който му предоставя кабинет в " Паризер Хоф" и публикува някои от творбите му. Глейзер се оправдава журналистически срещу обвиненията за завръщането си от емиграция и отправя препоръки за демократичен начин на живот, но вече не е приеман сериозно. Романът му "Glanz und Elend der Deutschen", анализ на икономическото чудо, е публикуван през 1960 г. и е отхвърлен от критиката.

Последните години от живота си Глейзър прекарва във Висбаден. През юни 1961 г. той публикува статия за историята и характера на града в списанието "Wiesbaden - Festliche Kur- und Kongreßstadt". Погребан е в гробището във Висбаден-Зонненберг.