Dorow, Friedrich Ferdinand Wilhelm

Дипломат, придворен съветник, археолог

Роден: 02/11/1790 в Кьонигсберг

умира: 16 декември 1846 г. в Хале/Заале

По време на престоя си във Висбаден (1817-20 г.), като близък довереник на пруския държавен канцлер Карл Аугуст фон Харденберг, Доров установява приятелски отношения с Йоханес Вайцел, когото убеждава, съгласувано с Харденберг, да се премести в Бон с "Rheinische Blätter". Проектът се проваля едва в последния момент.

Доров, от друга страна, успява да се реализира като археолог. Той е първият, който проучва праисторическите могили около Висбаден. Неговите открития са публикувани в два тома през 1819 и 1821 г. под заглавието "Opferstätten und Grabhügel der Germanen und Römer am Rhein" от Ернст Лудвиг Теодор Шеленберг. С многобройните си литографски табла двата тома са изключително редки днес като документи от ранните дни на археологията.

През 1820 г. Дороу става основател на Музея за антики в Бон, където пренася артефактите, разкопани от него във Висбаден и околностите.