Бьонинг, Георг
Бьонинг, Георг
Часовникар, хотелиер, борец за свобода
роден: 07.01.1788 г. във Висбаден
умира: 17.08.1849 г. в Ращат
Часовникарят взема активно участие в обсадата на Майнц през 1814 г., а по-късно и в борбата за свобода на Гърция, след което се завръща във Висбаден през 1827 г. и управлява "Aachener Hof" на Вилхелмщрасе.
Същевременно Бьонинг се изявява като демократичен агитатор и присъства на множество конспиративни срещи; става член на "Bund der Deutschen", участва в нападението на франкфуртската гвардия и участва във фестивала в Хамбах. Може би е управлявал и малка тайна печатница. По-късно във Висбаден той е един от съоснователите на Републиканското дружество и на Работническата асоциация.
Бьонинг е наблюдаван от властите и няколко пъти е арестуван.
В хода на въоръжаването на народа, разрешено във Висбаден през март 1848 г., той е назначен за първи командир на новосъздадената гражданска милиция; той изиграва решаваща роля в защитата на градския дворец и на монархията като цяло. Подава оставка от този пост на 9 март.
След юлските бунтове от 1848 г., когато част от населението на Висбаден се опитва да освободи затворени артилерийски войници и впоследствие градът е окупиран от федерални войски, Бьонинг бяга в изгнание. Малко след това той участва във въстанието в Баден като командир на Швейцарския работнически легион, така наречения Бежански легион.
След разгрома на борците за свобода, попаднали в капан в крепостта Ращат, той е осъден на смърт от военен съд и екзекутиран през 1849 г.
От 1999 г. малка паметна плоча на Вилхелмщрасе, на мястото на бившия му хотел, напомня за Бьонинг.
Литература
Байер, Герхард: Георг Бьонинг (1788-1849). In: Kronberger Bogendruck, vol. 9, Kronberg im Taunus 1999 [pp. 1-28].
Wacker, Peter: Das herzoglich-nassauische Militär 1813-1866. Militärgeschichte im Spannungsfeld von Politik, Wirtschaft und sozialen Verhältnissen eines deutschen Kleinstaates (с участието на Guntram Müller-Schellenberg), Taunusstein 1998 [стр. 563 и сл.]