Бертрам, Филип Антон Якоб
Бертрам, Филип Антон Якоб
Адвокат, политик
Роден: 12.11.1812 г. във Винкел
умира: 06.04.1899 г. във Висбаден
Бертрам се сблъсква с политиката още у дома, тъй като баща му, търговецът на вино Петер Якоб Франц Бертрам (1779-1857), е член на депутатското събрание на щата Насау. Бертрам учи право в Хайделберг, където завършва с докторска степен през 1833 г.
През 1836 г. постъпва на държавна служба в Насау. През 1844 г. е назначен за правителствен съветник, а през 1848 г. - за министерски съветник. Като съветник той играе водеща роля при формулирането на Закона за фондовите борси от 1851 г. и Закона за домейните от 1861 г. През 1858 г. е назначен за директор на Сметната палата на Насау. Пет години по-късно получава същата длъжност в Държавната банка на Насау. През 1864 г. Бертрам става директор на Съдебната палата и Апелативния съд във Висбаден. След анексирането на херцогство Насау в продължение на две години той е заместник-председател на Пруския апелативен съд във Висбаден.
Бертрам написва множество правни трудове, сред които "Das nassauische Privatrecht" (1873 г.), "Das nassauische Familien- und Vormundschaftsrecht" (1876 г.), "Die nassauische Gemeindeordnung" (1876 г.), "Die nassauische Gemeindegesetzgebung" (1887 г.).
В периода 1852-54 г. е член на Първата камара на херцогство Насау за избирателен район I (Rennerod). По пруско време Бертрам е градски съветник във Висбаден от 1868 г. От 1878 г. до 1899 г. е член на общинския парламент на Насау като представител на градския окръг Висбаден, а през 1886-99 г. е негов старши председател.
За заслугите си през 1892 г. е назначен за първия почетен гражданин на Висбаден. През същата година става почетен гражданин на Хахенбург. На негово име е кръстена улица във Висбаден.
Литература
Burkardt, Barbara/Pult, Manfred (ред.): Насау Парламентаристи. Биографичен справочник. Part 2: Der Kommunallandtag des Regierungsbezirks Wiesbaden 1868-1933. Vorgeschichte und Geschichte des Parlamentarismus in Hessen, vol. 17, Wiesbaden 2003 (Historische Kommission für Nassau 71) [p. 33f.].