Георг Саломон Херман Молер

Роден: 22 януари 1784 г. в Diepholz
умира: 13 март 1852 г. в Дармщат

Наред с Карл Фридрих Шинкел и Лео фон Кленце, Георг Молер е смятан за важен германски архитект през периодите на класицизма и романтизма. Особено внимание заслужава изобретателността му като създател на щедри пространствени композиции.

Молер произхожда от старо семейство на пастори и учени със скандинавски корени. Баща му, Левин Адолф Молер (1757 - 1825), е адвокат в Целе, а след това адвокат и общински съдия в Дифолц; майка му, Елизабет Софи фон Кастелмур (1761 - 1795), произхожда от швейцарско благородническо семейство.

След като завършва гимназия, Молер започва професионалното си обучение в Хановер през 1800 г. в строителната кантора на Кристиан Лудвиг Витинг, който през 1801 г. е назначен за придворен архитект. Тук той привлича вниманието на архитект Фридрих Вайнбренер (1766 - 1826), който временно пребивава в Хановер и когото следва в Карлсруе през 1802 г. като стипендиант на хановерското правителство.

По време на няколкогодишното обучение в частния колеж, създаден от Вайнбренер, той придобива задълбочени теоретични познания в областта на неокласическата архитектура, както и практически опит в работата по проектите на Вайнбренер, като например планирането и разширяването на град Карлсруе. През 1807 г. заминава на учебно пътуване в Италия, по-специално в Рим, където общува с прочут кръг от художници, скулптори и архитекти. Интересува се най-вече от изучаването на строежа на раннохристиянските базилики. В края на 1809 г. се завръща в Карлсруе през Париж.

През февруари 1810 г. Молер работи като придворен архитект в Дармщат, а през същата година е назначен за строителен съветник от великия херцог Лудвиг I Хесенски. Установява се в Дармщат и през 1811 г. се жени за Амалия Хесемер (1780 - 1839), вдовица на Лудвиг Мерк, член на известната дармщатска фамилия, а след нейната смърт - за внучката си Хелене Хиле (1810 - 1873).

През 1812 г. той вече е назначен за главен строителен директор, през 1831 г., при великия херцог Лудвиг II, за дворцов строителен директор и накрая за главен строителен директор през 1844 г. Това го поставя начело на строителната индустрия във Великото херцогство Хесен. Вдъхновение за архитектурното си творчество получава по време на пътуванията си в Париж, Берлин, Англия и Мюнхен.

Издигането на Дармщат в кралска резиденция налага разширяването на града и изграждането на престижни обществени сгради и частни резиденции в големи мащаби. Основните работи на Молер в Дармщат включват планирането и оформлението на новия град, така наречения "Молерщат", бившата масонска ложа (1817/1818 г.), бившия придворен театър (1818-1820 г.) и Лудвигскирхе (1820-1827 г.) - първата католическа свещена сграда в Дармщат след Реформацията. Паметникът на Лудвиг на площад Луизенплац (1841 - 1844) е произведение, което и днес характеризира градския пейзаж.

Извън Дармщат той проектира източния купол на катедралата в Майнц (1828 г.) и днешния държавен театър (1829 - 1833 г.), както и градския дворец във Висбаден, седалище на парламента на провинция Хесен. Неокласическата сграда е построена между 1837 и 1842 г. като резиденция на херцозите на Насау. През 1837 г. херцог Вилхелм фон Насау възлага на Молер да изготви планове за нова сграда на пазарния площад. Той предлага сложно решение на ъгъла, което определя сградата и площада. Строителството е поверено на майстора Рихард Гьорц от Висбаден. Основният камък е положен през 1837 г., но херцог Вилхелм не доживява до завършването ѝ. Неговият син, херцог Адолф фон Насау, се настанява в завършената сграда в края на 1842 г. Молер работи и за ландграфовете на Хесен-Хомбург и за Клеменс Венцел Лотар принц фон Метерних, чийто дворец Йоханисберг в Рейнгау модернизира.

В допълнение към работата си като архитект, Молер работи и като консерватор на паметници и инженер. В духа на романтизма на своето време той изследва сградите от Средновековието и заедно със Сулпиз Боасере, с когото са приятели от 1811 г., допринася за възстановяването на готическите архитектурни очертания на главната фасада на Кьолнската катедрала, половината от които са открити в Дармщат през 1814 г., а другата половина - в Париж през 1815 г. Резултатът от заниманията на Moller със средновековни сгради е поредицата "Denkmaehler der deutschen Baukunst", която той публикува на отделни части от 1815 до 1849 г. и която накрая събира в три тома. Във въведението към първия том (1821 г.) той възпроизвежда в бележка под линия първата цялостна наредба в Германия, издадена от великия херцог Лудвиг I през 1818 г. за защита и грижа за "Denkmäler der Baukunst" (паметници на архитектурата). Интересът на Moller към инженерните науки и използването на нови строителни материали може да се види в неговите "Beiträge zu der Lehre von den Construktionen" (1833-1843 г.).

През живота си Молер получава множество отличия. Той е член на Академиите по изкуствата в Берлин (от 1818 г.), Копенхаген (от 1839 г.) и Виена, както и член на Кралския институт на британските архитекти (от 1834 г.). През 1820 г. получава почетна докторска степен от Хайделбергския университет, а през 1831 г. е обявен за почетен гражданин на Майнц.