Кемпф, Фридрих

Католически духовник, университетски преподавател

Роден: 25.06.1908 г. във Висбаден

Умира: 29 май 2002 г. в Кьолн

Подобно на по-големия си брат Вилхелм Кемпф, който по-късно става епископ на Лимбург, Фридрих Кемпф посещава хуманистичната гимназия във Висбаден, а от 1927 г. учи история, германистика и философия в Марбург и Берлин. Средновековната история и помощните исторически науки са основните области на интересите му още тогава. Дисертацията му под ръководството на Едмунд Е. Щенгел (Марбург, 1933 г.) на тема "Das Rommersdorfer Briefbuch des 13. Jahrhunderts" "...може да се разглежда като първокласен пример за кодикологично-дипломатически анализ на средновековни сборници с писма и документи" (Юрген Петерсон).

Насърчен от брат си, той се присъединява към йезуитския орден веднага след випуска си. След като изучава теология и философия в рамките на ордена, през 1938 г. е ръкоположен за свещеник, а през 1940 г. е командирован в Рим. Там посещава Папското училище за архиви и през 1942 г. е назначен за екстраординариус по палеография и дипломация в Папския Грегориански университет. Работи върху фундаменталния анализ на регистрите на Инокентий III, а по-късно участва в тяхното издаване, като се фокусира основно върху съдържащия се в тях така наречен "Thronstreitregister". През 1946 г. поема катедрата по църковна история в Грегорианския университет. Изследванията му винаги са били съсредоточени върху Високото средновековие.

Той написва голяма част от третия том на "Handbuch der Kirchengeschichte" на Хуберт Йедин и е негов редактор. Бил е и съредактор на списанието за папска история "Archivum Historiae Pontificiae", издавано от 1963 г., в което е публикувал и себе си.

През 1981 г. по здравословни причини се премества в йезуитския колеж във Франкфурт на Майн, през 1997 г., почти сляп, в йезуитския старчески дом в Мюнстер и накрая, през 2002 г., вече тежко болен, в Кьолн, където умира през същата година и е погребан в гробището Мелатен.