Роден: 23 април 1892 г. в Берлин
умира: 6 април 1983 г. във Висбаден

Лутц Хек е роден като син на тайния съветник професор д-р Лудвиг Хек, директор на Берлинската зоологическа градина от 1888 до 1931 г. След като учи в университетите в Берлин, където защитава докторска степен през 1922 г., Фрайбург им Брайзгау и Кьонигсберг и Пр., той става асистент и накрая заместник-директор на зоологическата градина в Хале/Заале. От 1924 г. е асистент на баща си в Берлинската зоологическа градина, а от 1932 до 1945 г. го наследява като директор. През 1938 г. му е присъдена титлата професор.

От 1945 г. живее като изследовател на животните и писател на свободна практика във Висбаден, където подпомага създаването на открития през 1955 г. парк за животни и растения Fasanerie. През 1958 г. предприема експедиции из Южна Африка с биологични изследвания. През 1978 г. е удостоен с литературната награда DJV на Германската ловна асоциация за писателския си живот, продължил повече от 40 години.

През 1984 г. в Берлинската зоологическа градина е издигнат бюст на починалия през 1983 г. мъж. Според некролога на починалия във вътрешното списание на зоопарка той има за цел да почете паметта на "опитен зооинженер" и "искрен приятел".

Лутц Хек се е изявявал като развъдчик на животни и природозащитник. Заедно с брат си Хайнц успяват да развъдят изчезналия в Германия горски добитък бизон и през 1927 г. го въвеждат отново в природния парк Спринге край Хановер. Друг проект, "повторното развъждане" на изчезналия урин (зубър) чрез кръстосване на домашни породи говеда, е особено предизвикателство за него и брат му Хайнц. Когато според тях успяват, Лутц Хек пуска животните в природния резерват Ромитен. По-късно тези породи са критикувани като ненаучни от професор Бернхард Грзимек и други експерти.

През 1949 г. той се присъединява към Асоциацията за естествена история на Насау във Висбаден. От 1955 г. е член на консултативния съвет там, от 1958 г. е член на управителния съвет, а от 1965 г. до 1970 г. е втори председател. Изнася множество лекции и провежда екскурзии. През 1952 г. публикува "Über den Auerochsen und seine Rückzüchtung" в годишниците на Nassauischer Verein für Naturkunde. През 1972 г. е обявен за почетен член.

Едва по-късно става известна близостта му с националсоциалистите. През юни 1933 г. Лутц Хек става "подкрепящ член на СС". Освен че от 1937 г. е член на НСДАП, той членува и в редица други нацистки организации. През 1940 г. е назначен за ръководител на Върховното управление за опазване на природата в Райхска горска служба; това е свързано с особена близост с Херман Гьоринг.