Рейнската алея е мястото, където Висбаден разстила червен килим за близката си река. Разходката покрай Рейн е особено приятна, когато сте се запасили със сладолед със спагети в сладоледаджийницата Stefano Covre (Rheingaustraße 152) или с чаша ризлинг от Рейнгау на щанда за вино (на площадката за приземяване на KD, Rheingaustraße 145). Разходете се под платаните, погледнете към блестящата синя река и остров Ретбергсауе на отсрещния бряг на Рейн: няма по-"Ница на Севера" от това.

С малко под 39 000 жители Бибрих е най-големият квартал на Висбаден; градът е бил независим до присъединяването му през 1926 г. Той е и едно от най-важните индустриални места в региона: тук е основана фабриката за изкуствени торове "Алберт", както и компанията за строителни материали "Дайкерхоф", която между другото доставя цимента за основите на Статуята на свободата в Ню Йорк. И тъй като преди около 100 години тук е построена класическата централа на производителя на пенливи вина Henkell (Biebricher Allee 142), тук е и домът на най-големия производител на пенливи вина днес. Малък съвет: обиколките на компанията с екскурзовод ви отвеждат и до избите, които се простират на седем етажа и съхраняват бъчви за 200 000 литра вино.

Бибрих и до днес е запазил очарованието си на обикновен работнически квартал. Например в "Das etwas andere Wohnzimmer" (Rathausstraße 36), където семейството на един електротехник продава не само подаръци, но и най-добрите зеленчуци в квартала и домашно приготвени кюфтета и яхнии. Или в "Ristorante Turnhalle" (Rathenauplatz 13), прагматична и вкусна кръстоска между пицария и индийски ресторант.

Бибрих си остава шикозен, особено на брега на Рейн. Между другото, Рихард Вагнер също е смятал така, като през 1862 г. пише тук, в една вила, части от операта си "Die Meistersinger von Nürnberg" - докато кучето на хазяина му не го ухапва по ръката и не изпраща Вагнер в непланирана почивка от работа. Той прекарва почивката си с екскурзии до Рейнгау и вероятно с няколко чаши вино от Йоханесберг.