На 15 май 1908 г. пред Маркткирхе е открит паметникът на Вилхелм Орански. "Швайгер" е подарък от император Вилхелм II.

За да намерят подходящо място за обявения от императора подарък, жителите на Висбаден построяват от дърво и картон модел на "Швайгер" в естествена големина. Те обикалят града в търсене на най-подходящото място. В крайна сметка обаче мястото пред Маркткирхе било избрано от самия император.

Вилхелм Орански бил наричан "Тихия", защото бил много тих, уравновесен и спокоен човек. В съответствие с латинския девиз на фамилията Оранж: "Saevis tranquillus in undis".

Уилям Орански е основател на нидерландската независимост и пада - както гласи надписът в основата на статуята - заради протестантската си вяра. На 15 юли 1584 г. "Тихият" е застрелян на стъпалата на кметството на Делфт в Холандия.

Паметникът на Шилер се намира пред южната фасада на театъра и е издигнат през 1905 г. по случай 100-годишнината от смъртта на Фридрих фон Шилер. За разлика от Гьоте обаче Шилер никога не е бил във Висбаден.

Новият паметник на Шилер е приет веднага от жителите на Висбаден. Музата в краката на поета обаче не е била. Паметникът е изработен от скулптора Йозеф Уфус.

Бюстът на Шилер, който е трябвало да отстъпи място на паметника на Кайзер-Фридрих на Кайзер-Фридрих-Плац, се намира в училищния двор на Oberrealschule - сега Leibnizschule - на Zietenring.

Статуята на кайзер Фридрих се издига на едноименния площад пред хотел Nassauer Hof. Оттук се открива уникална гледка към боулинг игрището, колонадите и Курхаус. Паметникът, създаден от берлинския скулптор професор Йозеф Уфус, е пренесен във Висбаден от Берлин през 1897 г.

След обсъждане на подходящото място императрицата решава паметникът да бъде издигнат на бившия театрален площад. По този начин намиращият се преди това тук паметник на Шилер е демонтиран и поставен на ново място. Основите на паметника на поета обаче не можели да бъдат демонтирани толкова лесно, така че сега върху основите му стои паметникът на кайзер Фридрих.

Паметникът на Гьоте, изработен от гранит от Фихтелгебирге, е дарен от гражданин на Висбаден и е дело на мюнхенския скулптор Херман Хан.

Паметникът, който изобразява Гьоте, възцарил се над облаците с орел под мишница, е поставен на цокъл пред входа на музея във Висбаден през 1919 г. Предназначението му е било да стои пред музея, тъй като Гьоте е допринесъл за създаването му по време на посещенията си във Висбаден през 1814 и 1815 г.

През 1992 г. директорът на музея решава да запази статуята на Гьоте във вътрешния двор на музея. Въпреки това под натиска на обществеността паметникът е възстановен на нивото на земята на моравата пред музея.

След продължителни дискусии паметникът най-накрая е поставен отново на цокъл пред музея два дни преди 250-годишнината от рождението на Гьоте, на 26 август 1999 г. Но не пред входа на музея, а в началото на стълбището.

Ораниенденкмал е посветен на 1-ви Насауски полеви артилерийски полк № 27 Ораниен, на неговите военни части и на загиналите.

Паметникът изобразява възседнал кон върху цокъл, на който са записани местата на сраженията. Надписът на паметника гласи: "Верен на отечеството оставам до смъртта си".

През февруари 1933 г. е организиран конкурс за проектиране на конен паметник с артилерийски атрибути. От представените повече от 100 проекта нито един не се оказва подходящ. Вторият и третият конкурс също са неуспешни. През септември 1933 г. най-накрая е постигнато споразумение и е избран проектът на берлинския художник професор Паул Шойрих.

Паметникът е открит на Луизенплац на 21 октомври 1934 г. Д-р Херман Кайзер, главният оратор на церемонията, в продължение на седем години се бори за издигането на Ораниенденкмал.

Още по време на откриването стана ясно, че Херман Кайзер се опитва да се дистанцира от националсоциализма. По време на Втората световна война студентският съветник все по-често се обръща към съпротивата. Един ден след опита за преврат на 20 юли 1944 г. Херман Кайзер е арестуван в Берлин и осъден на смърт. Екзекутиран е в Пльоцензее на 23 януари 1945 г.

На Ораниенденкмал има допълнителна паметна плоча със следния надпис: "Животът му е предупреждение срещу войната и безчовечността".

Страстта на Достоевски към хазарта се заражда във Висбаден. За да финансира това, той написва романа "Комарджията" за рекордно кратко време.

В средата на 90-те години бившият руски президент Михаил Горбачов идва във Висбаден със съпругата си. Руски журналист, който придружава Горбачов по това време, разказва на известния руски художник и скулптор Габриел Гликман за тясната връзка между Висбаден и Достоевски.

Гликман решава да направи великодушен жест и подарява експресионистичния бюст на Достоевски на Казиното във Висбаден за 225-ия му рожден ден. От 1996 г. бюстът на Фьодор Достоевски стои на площад "Ница" в парка "Курпарк".

Двете мощни портикови колони от пясъчник на ръба на площада Nizza напомнят за стария Курхаус от 1810 г.

Те са били част от централната сграда на стария Курхаус от 1810 г. и са заобиколени от други съвременни свидетели на сградата на стария Курхаус.

Мемориалът в памет на убитите евреи от Висбаден се намира на мястото на старата синагога във Висбаден. Централният елемент на мемориала е списъкът с имената на 1507 евреи от Висбаден, които са били убити по време на Холокоста. През 2023 г. са добавени още 42 имена.