Военният мемориал в началото на долината Неро- 10-метров конен паметник, изработен от гранит и черупчест варовик - изобразява германски воин с крилат шлем на неоседлан кон с тояга на раменете. Паметникът е издигнат в чест на войниците и офицерите от двата нашенски пехотни полка № 87 и 88, загинали във Френско-пруската война от 1870/71 г. От 1873 г. на същото място е имало паметник на германеца от висбаденския скулптор Херман Шийс, но няколко десетилетия по-късно той трябва да бъде разрушен поради разрухата си.

Във Висбаден се водят ожесточени дискусии относно издигането на нов паметник, след което през 1907 г. градът организира конкурс. От 235 кандидатури накрая е избрано предложението на архитекта Карл Краузе и скулптора Франц Прител (и двамата от Берлин). Техният проект, предвиждащ архаична конна фигура, чиято стойка трябвало да символизира достойнство и сила, бил необичаен. Подобни паметници, посветени на войната от 1870/71 г., обикновено изобразяват войници, цеви на оръдия и пруски орел. Публикуването на проекта на паметника доведе до нов протест на възмущение във Висбаден, тъй като конната фигура беше без дрехи. Освен това статуята е била толкова повредена по време на транспортирането, че художникът се е почувствал принуден да създаде фигурата за втори път. Военният мемориал е открит на 9 май 1909 г.