Кобер, Адолф

Равин, историк

Роден: 03.09.1879 г. в Beuthen (Горна Силезия)

Умира на: 30.12.1958 г. в Ню Йорк

Кобер учи история, философия и източни езици в университета в Бреслау. През 1903 г. защитава докторска дисертация на тема "Еврейската история в Кьолн през Средновековието". Същевременно посещава еврейската богословска семинария Fraenckel'scher Stiftung в Бреслау. През 1907 г. там полага равински изпит.

През 1906-08 г. Кобер работи като помощник-равин и учител по религия в еврейската общност в Кьолн. През 1908 г. заема длъжността градски и окръжен равин във Висбаден. През 1914 г. става председател на ложата на Б'най Б'рит. В края на Първата световна война през 1918 г. напуска Висбаден и заема поста равин на общността в Кьолн. През 1928 г. основава Еврейския учебен център.

Бил е член на многобройни деноминационни и научни организации. От 1925 г. до 1939 г. е и делегат на Пруската държавна асоциация на еврейските общности. Кобер е един от инициаторите на представянето на еврейската история в рамките на кьолнската "Изложба на хилядолетието на Рейнската област" през 1925 г. През 1928 г. става директор на историческия отдел на еврейската секция на международната изложба "Преса" в Кьолн. Кобер също така е преподавател в центъра за обучение на възрастни и лектор по еврейска история в Кьолнския университет.

След като е малтретиран по време на нощния погром през 1938 г., той емигрира със семейството си в САЩ през 1939 г. Получава американско гражданство през 1945 г. В Ню Йорк Кобер е съосновател на имигрантската общност "Кехилат Явне", а през 1943 г. - на ложата "Лео Баек" на Б'най Б'рит. Той е и председател на благотворителната организация "Синя карта" и член на Нюйоркския съвет на равините. Бил е член и на исторически професионални асоциации.

През 30-те години на ХХ век издава заедно с други автори "Zeitschrift für die Geschichte der Juden in Deutschland". Вероятно най-важният му труд е публикуван в изгнание: "История на евреите в Кьолн от началото до наши дни". Кобер е сътрудник и на множество справочници и енциклопедии като "Jüdisches Lexikon", "Encyclopaedia Judaica", "Germania Judaica" и "Universal Jewish Encyclopedia".