Над римското селище (vicus) на върха на хълма Хайденберг между Кастелщрасе и Платерщрасе са открити четири последователни военни съоръжения - три землени лагера и каменна крепост. Трите землени лагера са относително, но не абсолютно хронологично датирани. Няма доказателства за вътрешните сгради, които със сигурност са били направени от дърво, нито за разположените тук части.

Каменната крепост е построена през 83 г. от н.е. след войната на Домициан с Хатсия за подразделение от 500 души и остава заета до 30-те години на ХХ век. Ориентирана е на изток, така че по-ниско разположеният викус да може лесно да се наблюдава от района на лагера. Освен това гледката оттук се простирала на север до Таунус, на запад до Рейнгау и на юг до Рейн и Майнц.

Римската крепост с почти квадратен план има някои особености в сравнение с познатата военна архитектура на терена, който се спуска стръмно на югозапад и югоизток. Тя е била защитена поне от три страни с два рова, широки съответно 10 и 7 метра, които не са били прорязани само в Рьодерщрасе на стръмния склон към долината на река Нерон. Вероятно дървени мостчета, които са се опирали на подпорни стени, са позволявали преминаването през рова. Зидовете вероятно са били високи около 3,8 м и са били покрити с високи 1,6 м кранела от червен пясъчник. Особено в района на четирите порти външният фронт на отбранителната стена изглежда е бил по-внимателно изграден с малки ръчни ашлари, изработени от майнцски варовик. Входовете, които са с различна ширина и са фланкирани от две кули, прикрепени към вътрешната страна на защитната стена, са разположени почти в центъра на фронта на крепостта. Между ъгловите и порталните кули от всички страни на различни разстояния една от друга имало две междинни кули с ширина 4,71 м, в които вероятно са се намирали и стълбищата, водещи към бойните стени. Макар че в предната част на дървените казарми за екипажа беше открито само добре запазено огнище, каменните сгради в страничната част можеха да бъдат напълно проучени.

Зад централно разположената главна сграда (principia) около една трета от scamnum (площта) остава неразработена. Към вътрешния двор с водоем в задната част са приобщени пет помещения, централното от които е служило за светилище на знамето. Статуите на римските императори трябва да са стояли на петте пиедестала пред него. Вдясно от принципата се намират две сгради, които вероятно са били използвани като складове (horrea) и резиденцията на командира (praetorium), която е била преустройвана няколко пъти. Интерпретацията на двете по-малки сгради, издигнати зад нея като конюшни, обаче остава по-малко сигурна. Терминът работилница (fabrica) се е утвърдил за четирикрила сграда между резиденцията на пълководеца и лявата странична порта (porta principalis sinistra).

Римската крепост ще да е била окончателно освободена по времето, когато най-късно през II в. е основана по-голяма административна единица, т.нар. civitas. Не знаем дали изоставеният обект е останал във владение на фиска като военна зона, но не може да се изключи по-нататъшно използване на държавата от армията, още повече че не е имало последващо презастрояване.