Хензел, Хайнрих

Оперен певец (тенор)

Роден: 29.10.1874 г. в Хаард (Neustadt/Weinstraße)

умира: 23.02.1935 г. в Хамбург

Хензел получава образованието си във Виена и Франкфурт на Майн, дебютира във Фрайбург на Брайзгау през 1897 г. и след ангажимент във Франкфурт (1900 г.) се присъединява към театъра във Висбаден през 1907 г. Напуска града през 1912 г., за да стане водещ холдентенор в Хамбург (1912-29).

Йенс Малте Фишер пише в книгата си "Große Stimmen" за тенора Хенсел: "В записите на Хайнрих Хенсел на Разказа за Граала и на Прощаването с лебеда от "Лоенгрин" може да се чуе и да се насладим на един безпроблемно течащ, с благороден тембър, младежки хелдентенор. (...) Няма съмнение, че днес Хензел би направил световна кариера, навремето той не е стигнал по-далеч от Висбаден и Хамбург". Въпреки че Хенсел не е постоянен член на съставите на Берлинската и Виенската опера, той е редовен гост на тези театри, както и на Ковънт Гардън в Лондон, Метрополитън опера в Ню Йорк и Байройт.

Той не успява да се наложи на големите сцени; това може би се дължи на факта, че не е бил лесен за обслужване член на ансамбъла. Привлечен като лиричен тенор във Висбаден през 1907 г., той скоро поискал да бъде използван само като холдентенор, което довело до постоянни спорове с художествения ръководител. Той дори не смее да поеме ролята на барона във "Вилдшутц" на Лортинг в "Кайзерворстелунг", а молбите за отпуск не са удовлетворени поради ангажиментите му тук. В резултат на това той съди художествения ръководител Курт фон Мутценбехер. Когато този иск е отхвърлен, той завежда дело срещу императора с аргумента, че не е бил нает от артистичния директор като личност, а от дирекцията, която е била пряко подчинена на имперските културни власти. Следователно последните трябвало да вземат решение.

Когато не му бил предоставен отпуск за Амстердам, той поискал да бъде уволнен. Въпреки това, след известно приятелско убеждаване от страна на Муценбахер, той остава с публиката във Висбаден, която го обожава, до 1912 г. През 1914 г., след излизането на произведението във Висбаден, той е първият Парсифал, който вече е пял в Байройт, Лондон и Брюксел.