С решение на градския съвет от 23 февруари 1967 г. една от улиците в квартал Биерщадт е кръстена на лекаря и университетски преподавател Хайнрих Пете (1887-1964).

Хайнрих Пете е роден в Ейкел на 23 ноември 1887 г. Учи медицина в Марбург, Берлин, Мюнхен и Кил и през 1912 г. полага първия си държавен изпит в Кил. Година по-късно защитава докторска дисертация, също в Кил. По време на Първата световна война Пете служи като медицински офицер във флота. След края на войната първоначално работи като асистент в Лайпциг и Есен, а след това заема друга позиция на асистент в Неврологичната клиника в Университетския медицински център Хамбург-Епендорф.

През 1923 г. Пете придобива квалификация като професор в Хамбург, а четири години по-късно е назначен за доцент. През 1929 г. и 1930 г. е директор на неврологичната клиника в Магдебург, а през 1930 г. се премества в общата болница "Свети Георг" в Хамбург като старши консултант, където остава до 1934 г.

След като националсоциалистите завземат властта, на 1 май 1933 г. Хайнрих Пете се присъединява към НСДАП. Основната причина за присъединяването към партията вероятно са били амбициите на Пете за кариера. Всъщност през юли 1934 г. той поема ръководството на Неврологичната клиника в Университетския медицински център Хамбург-Епендорф. През следващата година е избран за втори председател на Дружеството на германските невролози и психиатри (GDNP).

Освен в НСДАП, Пете става член и на Националсоциалистическата организация за народно благоденствие, на нацисткия Алтерренбунд и на нацисткото лекарско сдружение. Той не заема никаква длъжност в нито една от тези организации.

Пете подкрепя мерките в областта на здравната политика, въведени от националсоциалистите. По-специално, до средата на 30-те години на ХХ в. той подкрепя подходите на "расовата хигиена". В лекциите и публикациите си той се опитва да развие съвременни подходи към неврологията. Към края на 30-те години обаче отношението на Петте се променя. Сега той открито се противопоставя на подходите на "наследствената биология", ако те противоречат на неговите изследвания. Петте излага научни аргументи срещу наследствената биология, което означава, че критиката му е научна, а не политическа по своя характер. В качеството си на втори председател на GDNP Pette развива политически контакти и няколко пъти публично заявява подкрепата си за нацисткия режим. През 1938 г. например той произнася възторжена реч, в която възхвалява Адолф Хитлер и неговата здравна политика.

Пете участва като експерт в общо 16 решения на Висшите наследствени здравни съдилища относно принудителната стерилизация. В три решения през 1940 г. той отстъпва пред възраженията на засегнатите лица и в крайна сметка не одобрява стерилизацията. Следователно Пете е имал свобода на действие при вземането на решенията си и я е използвал в случаите, когато решенията за стерилизация са противоречали на научните му убеждения, например в случаите на епилепсия. За други "болести" обаче Pette се застъпва за стерилизация, като например "слабоумие" или "пиянство", въпреки че съвременната гледна точка към наследствеността вече е критична и липсват валидни научни доказателства.

В някои случаи Петте прокарва своята диагноза за наследствено заболяване дори против мнението на Върховния съд по наследствено здраве и по този начин се стига до стерилизация. Общо четири такива случая са реконструирани.

След Втората световна война в производството си по денацификация Петте твърди, че е влязъл в конфликт с председателя на Върховния съд по наследствено здраве заради противопоставянето си на Закона за наследственото здраве и е бил отстранен от експертна дейност. Резултатите от обстойните изследвания на Петте обаче доказват обратното. Петте нито е бил изключен от производството, нито го е бойкотирал. В производството по денацификация Петте по-скоро се е опитал да прикрие личните си действия в контекста на производството по Закона за наследственото здраве, като е излъгал.

След края на производството по денацификация Пете успява да се върне на поста си на ръководител на неврологичната клиника в Хамбург. От 1948 г. той провежда и изследвания на спиналната полиомиелит и множествената склероза в институт на фондацията. През 1965 г. институтът на фондацията е преименуван на Институт "Хайнрих Пете".

В следвоенния период Пете продължава стратегията си на оневиняване извън процеса на денацификация. Той си създава самооценка, която първоначално го представя като критик на нацисткия режим, след това дори като опозиционна фигура и накрая в ролята на съпротива. Връхна точка на това самообвинение са показанията на Пете пред анкетната комисия "Хейде/Саваде" на парламента на провинция Шлезвиг-Холщайн през 1961 г., която разследва дали представители на правителството на провинция Шлезвиг-Холщайн и няколко лекари са прикривали в продължение на години Вернер Хейде (с псевдоним Фриц Саваде), един от основните извършители на кампанията Т4. През 1952 г. Пете се е срещнал с Хейде/Саваде, което му е донесло обвинението, че е знаел за самоличността му и не е съобщил за нея. Пред анкетната комисия той заяви, че е бил преследван човек и участник в кампанията срещу "евтаназията".

Хайнрих Пете умира на 2 октомври 1964 г. в Мерано (Италия). Като невролог той е придобил международна известност и значимост в областта на гръбначния полиомиелит и множествената склероза. Получава много почести, включително Големия кръст на Ордена за заслуги на Федерална република Германия през 1957 г. През 1963 г. е награден с медал за изкуство и наука на Свободния и ханзейски град Хамбург.

Връзката му с националсоциализма обаче дълго време остава в неведение. Едва през 2012 г. специализираният институт, носещ неговото име, се чувства принуден да възложи разследване на миналото на Хайнрих Пете.

Поради краткия период на обработка от осем седмици, в който не можеха да бъдат проучени всички източници, обаче този доклад не можа да даде ясна представа за Петте като личност. По тази причина Институтът "Хайнрих Пете" реши да възложи изготвянето на втори експертен доклад. През 2014 г. този последващ проект беше възложен на двамата историци Аксел Шилд и Малте Тисен. Шилдт и Тийсен откриха нови източници в своето изследване и представиха по-цялостна картина на Петте. Въз основа на техните констатации Институтът "Хайнрих Пете" решава да се откаже от своя съименник и да се нарича Институт за експериментална вирусология "Лайбниц" до приключване на процеса на намиране на име.

Историческата експертна комисия, назначена от Градския съвет през 2020 г., за да направи преглед на зоните за движение, сградите и съоръженията, наречени на личности в столицата на провинция Висбаден, препоръчва преименуването на улица Хайнрих-Пете поради членството на Петте в различни националсоциалистически организации (NSDAP, NSDÄB, NSV, NS-Altherrenbund). Като заместник-председател на Дружеството на германските невролози и психиатри той заема постове и функции в професионални организации в рамките на нацистката държава, които са приведени в съответствие с националсоциализма.

Чрез пропагандирането и участието си в националсоциалистическата здравна политика, по-специално като експерт по т.нар. наследствени здравни процедури в съответствие със "Закона за профилактика на наследствените болести" от 1933 г., Пете подкрепя националсоциалистическия режим и поема видим ангажимент към националсоциализма. Чрез участието си в процедури по стерилизация той умишлено вреди на други хора и активно участва в дискриминацията, изключването и преследването на групи хора по време на "Третия райх". След края на нацисткото управление Пете релативизира и омаловажава престъпленията на нацисткия режим и релативизира собствената си роля по един избелващ и оневиняващ начин.