Генаст, Едуард

Актьор, певец

роден: 15.07.1797 г. във Ваймар

умира: 03.08.1866 г. във Висбаден

Генаст, син на ваймарския придворен актьор Антон Генаст (1763-1831), първо учи сладкарство по молба на баща си, но след това му е позволено да взема уроци по пеене при ваймарския музикален директор Карл Ебервайн заради добрия му баритонов глас. Дебютира във Ваймар като 16-годишен дубльор в ролята на Осмин в сингшпила на Моцарт "Die Entführung aus dem Serail" и е нает от директора на театъра Гьоте като втори бас. През 1816 г. продължава да учи гласа си при Вилхелм Хасер в Щутгарт. През 1817 г. Генаст постъпва в театъра в Дрезден, а през 1818 г. се премества в Лайпциг, където успява да развие възхитителната си гъвкавост както в сериозни, така и в комични роли, в по-възрастни и по-млади роли. През 1828 г. става директор на градския театър в Магдебург. През 1829 г. с посредничеството на Гьоте получава пожизнена длъжност в придворния театър на Ваймар като актьор и баритон до 1851 г., а от 1833-51 г. и като оперен режисьор.

След смъртта на съпругата си, която също е ангажирана във Ваймар, той се оттегля и от 1861 г. живее с дъщеря си Дорис и зет си, композитора Йоахим Раф, във Висбаден. Тук той пише автобиографията си "Aus dem Tagebuche eines alten Schauspielers" (1862-66), важен източник за Ваймар по времето на Гьоте и за Гьоте като театрален режисьор. Като почетен член на придворния театър на Ваймар той продължава да се появява от време на време и през 1864 г. празнува 50-годишния си сценичен юбилей във Ваймар в ролята на Одоардо Галоти. Умира в апартамента на Рафс на адрес Щифтщрасе 10 и е погребан във Ваймар.