Фелер, Георг

Профсъюзен деятел, борец от съпротивата, местен политик

Роден: 30.01.1906 г. в Дармщат

умира: 12.12.1993 г. във Висбаден

След завършване на началното училище най-големият син на многодетно занаятчийско семейство завършва търговско обучение във Висбаден, а също така посещава общинското търговско училище и вечерната школа. След това работи, прекъсван от периоди на безработица, като служител в различни местни фирми.

През 1925 г. е един от основателите на местния клон на организацията Reichsbanner Schwarz-Rot-Gold (Черно-червено-златно знаме на републиката). През следващата година се присъединява към SPD. По онова време е член и на Централния съюз на наемните работници (Central Association of Salaried Employees). По време на Ваймарската република участва в редица спорове с местни привърженици на НСДАП и затова получава условна присъда за "пасивно нарушаване на мира". По време на "Третия райх" заедно с Алберт Марклоф оглавява базата във Висбаден на съпротивителна организация, съставена от членове на СПД и Райхсбанер, която е широко разпространена в целия регион Рейн-Майн. Само тук читателска аудитория от до 50 членове на опозицията е снабдявана с критични към режима текстове, преди всичко с партийния вестник "Sozialistische Aktion", който редовно е внасян контрабандно в Германия от изпълнителния комитет на СПД в изгнание в Чехословакия.

Фелер и Марклоф са арестувани през есента на 1935 г. През 1936 г. те са осъдени за "подготовка на крайно предателско начинание". Въпреки че са измъчвани, те не разкриват имената на антинацистките си симпатизанти. След като излежава присъдата си от две години и половина затвор, Фелер е затворен в концентрационния лагер Бухенвалд до 1940 г. След това работи като счетоводител във Висбаден, докато в началото на 1943 г. е призован в 999-и наказателен батальон. До края на войната е разпределен като радиооператор на Родос, където отново участва в съпротивителни дейности.

От 1945 г. до началото на 1947 г. е британски военнопленник в Египет. Скоро след завръщането си постъпва на работа в градската администрация на Висбаден като служител и същевременно до 1951 г. оглавява местния център за подкрепа на военнопленници и завръщащи се лица към ГСДП. От 1947 г. до 1950 г. е председател на работническия съвет, а от 1950 г. до 1960 г. е секретар на профсъюза, управляващ директор и накрая първи председател на областната администрация на Висбаден на профсъюза ÖTV. От 1952 г. до 1956 г. служи на родния си град като градски съветник, от 1956 г. до 1960 г. - като почетен градски съветник, а оттогава до 1971 г. - като щатен градски съветник по въпросите на младежта, социалните въпроси и здравеопазването. През 1984 г. е удостоен с медал "Вилхелм Лойшнер", а две години по-късно и със званието "Старейшина на града". Неговото наследство се намира в градския архив на Висбаден.