Щукарт, Вилхелм

Адвокат, държавен секретар, гауобман на Федерацията на националсоциалистическите адвокати

Роден: 16 ноември 1902 г. във Висбаден

Умира: 15 ноември 1953 г. близо до Хановер

След като полага държавните си изпити по право и защитава докторат във Франкфурт на Майн, Щукарт получава предложение за стаж като адвокат в адвокатската кантора Liebmann-Hallgarten във Висбаден. През 1931 г. възниква спор, когато Щукарт, напълно неочаквано за еврейския си работодател, застъпва антисемитски нацистки лозунги. Малко по-късно той е изправен пред изключване като адвокат от районния съд във Висбаден заради фаворизиране на националсоциалист.

След това Щукарт започва работа като адвокат в Щетин. Присъединява се към НСДАП на 1 април 1932 г., става гауобман на Националсоциалистическия съюз на юристите (Bund Nationalsozialistischer Juristen), а след идването на власт през 1933 г. става временен кмет на Шчечин, шест месеца по-късно държавен секретар в пруското Министерство на културата и накрая, през март 1935 г., държавен секретар в Министерството на вътрешните работи на Райха.

През септември същата година, по време на Нюрнбергския партиен конгрес, той работи заедно с Ханс Глобке върху "Нюрнбергските закони", които лишават евреите от "правата им на граждани на Райха" и забраняват браковете между "арийци" и "евреи". Щукарт участва в дискриминационния Закон за имената (задължителни допълнителни имена Израел и Сара), както и във въвеждането на "Параграф за позор на расата". По време на конференцията във Ванзее на 20 януари 1942 г. като държавен секретар на Министерството на вътрешните работи той играе решаваща роля в планирането на мерките, които трябва да доведат до депортирането и унищожаването на милиони евреи в Европа. Неговите изявления по "въпроса за смесената кръв" доминират в голяма част от конференцията. Пред Нюрнбергския трибунал Щукарт твърди, че не е знаел нищо за съдбата на депортираните евреи. Въпреки това той е осъден за престъпления срещу човечеството; като "настолен убиец", класифициран като тежко болен, обаче получава само присъда лишаване от свобода, която се счита за изтърпяна с предварителното задържане.

След уволнението си Щукарт става ковчежник в Хелмщедт, а по-късно и управляващ директор на Института за насърчаване на икономиката на Долна Саксония. През октомври 1951 г. Щукарт е избран за трети председател на Федерацията на изселените и онеправданите лица (BHE) в Долна Саксония. През 1952 г. се присъединява към Социалистическата партия на Райха, която е забранена през 1954 г. като организация наследник на НСДАП.

Загива при автомобилна катастрофа през 1953 г.

Bembenek, Lothar: Täter als Nachbarn, WI 2010 (ръкопис, колекция Bembenek).

Klee, Ernst: Das Personenlexikon zum Dritten Reich (Клее, Ернст: Персонален сборник за Dritten Reich), Франкфурт на Майн 2007 г.

Rebentisch, Dieter: Führerstaat und Verwaltung im Zweiten Weltkrieg, Verfassungsentwicklung und Verwaltungspolitik 1939-1945, Stuttgart 1989.